Реших да направя "кръщенето" на моят блог, с темата "ENC 2005 срещу ENC 2010". Защо? Ами защото през изминалата година, когато "възкресиха" ENC, много от вас задаваха въпроси от рода на: "Къде са old school играчите в този момент?", "Защо българският гейминг не е това, което беше?", "Къде е ключът към успеха на един геймър?"...Аз самата като активен геймър, знам отоговорите на някои от тези въпроси, на други все още не, поради липсата на достатъчно информация. Ето защо, попитах някои мои познати и приятели, които са били преки участници в един от двата турнира. В същност не беше никак трудно да им взема по едно кратко интервю, защото всички те са готини хора и съдействаха с голямо желание :)

ENC 2005

Ето какво споделиха част от момчетата, които преди 5 години изринаха Европа като свищовски багер и спечелиха второ място на един от най-престижните турнири - European National Championship, в дисциплината Counter-Strike.

Здравей

Alkazar: Здравей

KANARKO: Здравей

Dob1: Здрасти

Връщаме се назад във времето, за да ни разкажеш накратко какви са спомените ти от ENC 2005?

Alkazar: Твърде избледнели и твърде хубави. Това беше времето, за което си спомням с най-голяма носталгия. Не знам обаче, какво повече бих могъл да кажа от това, която вече съм разказвал. Важното, което помня от тогава и това което мога да споделя с чисто новите отбори и играчите, които тепърва прохождат в CS 1.6 или която и да е друга отборна игра е следното - нищо не можете да постигнете без да правите компромиси и няма незаменими хора. Точно на тези две основи стъпи отбора ни тогава и постигна, това което постигна и предполагам никога няма да бъде повторено. Само да спомена, че тогава играчите сами се мотивираха да тренират, никой не им е "ходил по гъза" да ги моли, ние просто осигурихме условията и най-важното, всеки повикан от нас пожела да играе, въпреки че даден играч му беше антипатичен. Момчетата чисто и просто разбраха че са добри и решиха да побеждават наред.

KANARKO: Спомените от ENC 2005 са само хубави. Постигнахме няколко победи, които самите ние не вярвахме, че можем да постигнем в началната фаза на турнира. Нещата обаче бързо се промениха след първите мачове в които натрупахме самочувствие. Голяма роля за нашите успехи изигра целият тогавашен екип около играчите, а и самите ние. Отнасяхме се много сериозно към тренировките, тренирахме с голямо желание и не след дълго успехите дойдоха. Като никога и късметът беше на наша страна. Все пак се оказахме на баражите след куп проблеми с руския национален отбор. Предстоеше ни мач с Унгария, но всички знаехме, че той ще е протоколен. Като допълнителен стимул Марто и Джими се появиха минути преди да започне мача от баражите със самолетните ни билети в ръка, което нямаше как да не ни стимулира. Няколко дни след като спечелихме мача бе изтеглен и жребият за турнира. На полу финал трябваше да играем срещу отбора на Австрия, който разполагаше с играчи като sQuad, hades, gore, PapsT & uLTi . Бяхме сочени за аутсайдери сред четирите LAN финалисти (Франция, Германия, Австрия, България) но след този мач се превърнахме в приятната изненада на турнира. Победихме австрийците и в следващия кръг на финал_победители трябваше да се преборим с домакините - Германия. Почувствахме се непобедими след като спечелихме и срещу тях на този етап от турнира, защото в състава им присъстваха Blizzard, Roman R., roman, Kapio & fleks. Може би това беше най-добрият ни мач за турнира, но тази победа до някъде ни изигра и лоша шега. Подценихме опитния отбор на немците във финала и загубихме. Въпреки, че нещата завършиха по този начин, второто място си беше голямо постижение за нас. Може би бих разграничил два момента от другите като по-приятни и това са награждаването и посрещането на летище София.

Dob1: Спомените ми от ENC 2005 са.. леко мъгливи, така да се каже. Помня, че се класирахме с голям късмет, след което победихме противниците си до финала, където леко ни подхлъзнаха с избора на картите. Но все пак хоста си е хост, подобен пример мога да дам и за световното по футбол '98. Иначе като цяло спомените ми са много приятни от тогава. Беше добре организиран турнир. Разбира се, можеше и да не ни задължават да играеме на TFT монитори, които както всички знаем, просто не стават за CS.

Мислиш ли, че легендите никога не умират?

Alkazar: За кой филм ме питаш? :) Преди малко казах, че няма незаменими хора. Рано или късно всеки става заменим по един или друг начин. В този ред на мисли, т.нар. легенди умират и в повечето случаи у нас, те сами активират този процес.

KANARKO: Сигурен съм :) Не само го мисля.

Dob1: Зависи, ако легендата е правилно предавана то тогава е възможно и да не умре, но всички знаем как информацията се изкривява с времето :)

Какви са впечатленията ти от ENC 2010?

Alkazar: Всички, които се интересуват малко или много от еспорт, знаят какви са ми впечатленията. Специален блог написах дори. България за първи път спечели титлата на ENC и два месеца по-късно с едно решение, тя ни беше отнета. Съжалявам единствено, заради играчите ни, които в момента наистина са най-добрите в Европа и не спират да го доказват - Krasi и WickyBG спечелиха последните два сезона на EMS без да загубят нито една среща в Европа и за двата сезона. Но решението е факт и каквото имам да казвам от тук нататък по случая, ще го кажа на конференцията февруари месец в Германия.

KANARKO: След 2005-та година нещата тръгнаха надолу. Поради къде известни, къде не известни за мен причини се отнасяхме по-несериозно към нещата и резултатите бяха коренно различни, естествено. Нищо не беше и по-различно през 2010-та г. В случая много хора могат да кажат, че отборите на другите нации също не тренират, но това не е съвсем така. Но не може да се сърдим на играчите. До там стигнаха нещата, че трябва да им благодарим въобще, че са влезли да играят след случката през 2009-та, което е комично. Нещата трябва да се променят рязко, за да има резултати.

Dob1: Честно казано никакви. Отдавна не играя тази игра, както и не следя такъв тип събития вече.

Old school или new school?

Alkazar: Old school естествено, все пак с повечето от тях съм прекарал голяма част от времето си и аз.

KANARKO: Old school

Dob1: Логично е "new school" геймърите да са далеч по-напред от "old school". За съжаление аз лично не съм забелязал подобно нещо тук в България. Според мен всичко това е и предизвикано от липсата на мотивация в момчетата. Едно време имахме стабилно CS общество, с един куп отбори, които играеха заедно от дълго време и добре се познаваха. Също така имаше и достатъчно турнири с доста прилични награди, които поддържаха ентусиазма на играчите. В един момент, благодарение на хора като Ники Славчев и т.н., нещата започнаха да западат с бързи темпове и докато се усетиме CS беше вече умрял един вид. Топ отборите се разпаднаха, защото играчите се бяха отказали да играят вече, поради абсурдните условия и в един момент аутсайдерите станаха лидери. Тогава се започна и ерата на сборките...

Има ли надежда за по-младите геймъри?

Alkazar: Зависи какво визираш. Надежда да стават все по-умни, заради уникално добрата ни образователна система? Предполагам не. Надежда от гледна точка, развитието им като професионални геймъри? Да не разчитат, че с това ще могат да изхранват семействата си в близко бъдеще, но пък това е вярно и за 80% от футболистите в България, какво остава за геймърите. Следващите 2 години ще покажат на къде духа вятъра, но пък ще дам за пример SC2 играчите - ZeeRaX за общо 8 часа игра спечели 1000 лева, Splendour спечели по същото време чисто нов 22 инчов монитор, а миналата седмица за 10 часа заработи 100 лева. Никак не е зле, като за допълнителен доход. И всичко това във времена на тежка финансова криза.

KANARKO: Има толкова колкото и преди имаше. За някои има, за някои няма.

Dob1: Надежда винаги ще има, стига да вярват те самите достатъчно силно. Въпреки, че за мен тази игра си остава в далечното миналото, за много млади играчи тя може да даде възможност за изявa и незабравими спомени. Стига да имат нужните условия, разбира се.

Ако имаше възможност да им дадеш съвет, какво би ги посъветвал?

Alkazar: Опита ми показва, че каквото и да съветваш геймър със самочувствие, той по-скоро би се самозадушил с възглавница, тиксо и найлонова торба, от колкото да те послуша. Така, че всички геймъри, които се мислят за добри и успели да натиснат бързо "x" горе дясно. За всички останали имам да кажа следното - постоянство, работа, уважение, чувство за отговорност и търпение.

KANARKO: Да бъдат самокритични и упорити.

Dob1: Бих ги посъветвал следното нещо: Ако се занимавате сериозно със CS, но по някаква причина просто не я усещате играта, то по-добре не си губете времето с нея. Много хора сигурно няма да ме разберат, искрено се надявам да не е така де, но този съвет може да се приложи и за всичко останало :)

Благодаря ти за отделеното време. Приятен и успешен ден! Чао :)

Alkazar: чаози! :)

KANARKO: И аз благодаря! Have a nice eve 8-)

Dob1: И аз ти благодаря, Рали, и ти пожелавам успех с новият блог :)

Ето малко снимчици от ENC 2005, които не ми беше много лесно да изровя, но се надявам да усетите атмосферата на част от събитието:




ENC 2010

Попитах представители на женският ни национален отбор по Counter-Strike, които взеха участие на ENC 2010:

Здравей

HellRose: Хи.

LINDESS: Здравей :>

Foxy: Здрасти :)

Stranger: Здрасти :)

Сигурно нямаш много информация, но да те попитам какво знаеш за ENC 2005 и какви са впечатленията ти?

HellRose: Рали, нямам никаква представа за ENC 2005. Някъде 2005-та година се забърках с cs-a, и не съм ги следяла нещата. Единственото, което знам е, че KANARKO, Dob1, G_Stoyanov, ba6ta_v1 и Neek0 са станали 2-ри (ако не бъркам).

LINDESS: Така е, но доколкото си спомням от различни източници, националния отбор на България е завършил на второ място в Европа след този на Германия в дисциплината Counter-Strike. Това е едно изключително постижение, както за самите представители по това време, така и за цялото ни гейм общество.

Foxy: Ами нищо не помня, нищо не знам. Не ме бива да помня години и затова мога да подредя хронологично само изявите на моят отбор :) Иначе, за да ме питаш такъв въпрос, явно България има заслуги. Но не съм съгурна дали тогава имахме топ3 отбор или нещо бъркам ивентите :D

Stranger: По времето на ENC 2005 тепърва навлизах в дебрите на т.нар. "професионален гейминг" и не следях още какво се случва "на сцената", така че съм пропуснала вълненията тогава.

Мислиш ли, че легендите никога не умират?

HellRose: "Класата вечна, формата временна." CS-a е умение и както всяко друго (четене, писане, каране на кола) не се забравя. Но играта се променя и не всеки old school играч може да се впише в нея след време. Легендите не умират, но не са достойни да се противопоставят на новоизгряващите такива.

LINDESS: Разбира се. Според мен най-добрите винаги ще се запомнят с успехите, които са постигнали, и това което са дали на своите почитатели.

Foxy: Умират много ясно. Ако никой не ги разпространява те се забравят и изчезват от поколение на поколение.След време сигурно и Гунди няма да го помнят.
Ако говорим обаче за "легендите в българските електронни спортове", тук драмата е друга, защото всъщност има 3-4 легенди, които всички са запомнили поради липса на други след тях и май скоро няма и да има такива. Държава с древна история, но новата история някъде се губи.

Stranger: Докато има хора, които да ги помнят, да.

Ето един по-лесен въпрос, изискващ по-пресни спомени. Какви са спомените ти от ENC 2010?

HellRose: Не следя другите игри, така че ще говоря за CS-a. Мъжете фейлнаха, защото са несериозни, а жените се представихме зле, защото не тренирахме. Браво на фифаджиите, макар че и покрай тях имаше доста драми.

LINDESS: Когато разбрах, че момчетата които представят България в дисциплината FIFA са станали европейски шампиони, се зарадвах изключително много. Те го заслужаваха и доказаха, че са най-добрите. Колкото до нас момичетата (Counter-Strike), се надявах да завършим поне на трето място в групата ни след фаворитите Русия и Германия, но в крайна сметка не стана така както очаквах.

Foxy: С жените играхме лошо, мъжете също играха лошо. Но въпреки това ние > тях, тва беше няма да пиша повече хахаха

Stranger: Ами, за българите беше доста слабо състезание, но като че ли на международната сцена почти винаги е така. Чужденците просто не са хапка за нашата уста, поне за момента. Иначе финалните мачове бяха интересни за гледане :)

Old school или new school?

HellRose: New school! <3 new talents.

LINDESS: Не съм много запозната с така наречените "old school players", затова може би ще предпочета новите играчи, които тепърва ще доказват, че могат да направят нещо значимо, тъй като някои от тях наистина имат талант и желание да се развиват в дадената дисциплина.

Foxy: всичко олд е златно :) и неповторимо

Stranger: Определено old school :) Доброто старо време, когато се играеше за кеф, с приятели и не всеки 12-годишен те псуваше на майка :D

Има ли надежда за по-младите геймъри?

HellRose: От тях зависи.

LINDESS: За момента не мога да кажа със сигурност, защото според мен за гейминга в България не се отделят достатъчно внимание и средства за неговото развитие. Надявам се в скоро време, нещата да се развиват в положителна посока.

Foxy: В България не. Виж, ако някоя друга държава ни купи, може и да се получи нещо хаха. Тук сме прост народ. От мухата слон правим, само ако е в негативен аспект. Но от 1лв да направиш 1000лв.. ти трябват поне 10 години. Горе-долу с толкова сме назад от държавите в Европа. И колкото да ги плюем какви са и какви не са, винаги ще си останем отзад да дишаме прах и да се състезаваме за предпоследното място..Специално за CS, мога да кажа, че сме на челните позиции по самочувствие (защото едва ли има друга държава с толкова "най-добри играчи на Света бате"), но е хубаво, че все още има играчи, които влагат по малко от себе си.

Stranger: Като цяло, според мен - не, отчайващи са, само в някои единични случаи има проблясъци.

Ако имаше възможност да им дадеш съвет, какво би ги посъветвала?

HellRose: На първо място и най-важното според мен е да уважават съотборниците си и да не ги сменят след слабо представяне на отбора. Да не подхождат с пренебрежение към по-слабите от тях. Ако искат да постигнат нещо в cs-a ще трябва обаче да го поставят на по-челна позиция в приоритети си, да бъдат сериозни, да играят много и да не се отказват.

LINDESS: Не знам дали съм точния човек, който трябва да им дава съвети, но със сигурност да продължават да правят това, което им доставя удоволствие, и най-важното да се забавляват.

Foxy: Да не спират да се забавляват. Ако в един момент, тръпката изчезне и не са стигнали до никъде...няма да се получи и за напред.Човек успява, когато прави нещата със сърце. Така са се "образували" прогеймърите хаха. Малко талант+една молекула късмет и двете добавени към много мотивация.

Stranger: Играйте, докато ви прави кеф. Не играйте, за да си излеете злобата по някой от другата страна на екрана. Ако всеки път, когато пуснете любимата игра, се стига до това, замислете се :)

Благодаря ти за отделеното време. Приятен и успешен ден! Чао :)

HellRose: Чао, чао. =D

LINDESS: Няма защо. Аз също ти благодаря. Лек ден и на теб! :>

Foxy: Благодаря и аз за запълнения час от работното ми време :D

Stranger: И аз благодаря, чао :)

След всички тези мнения, стигам до един и същ извод - "Ако едно цвете не се полива и не се отглежда с внимание, то увяхва". Същото е и с гейминга. Разликата между цветето и геймъра е, че цветето няма право на избор, то може само да се надява, че ще бъде поливано, за да не увяхне. Геймърът преди всичко е човек и може да избира дали ще чака някой да го "полива" или сам ще тръгне да търси "топлата вода". Надявам се, че разбирате метафорите и ще успеете да прецените сами за себе си дали искате да бъдете цветето в саксия или като камиларя, който чакал да завали в пустинята, за да не умре от жажда. Е, може да не сте нито едно от двете, но това зависи изцяло от избора, който Вие ще направите! :)